Днес, 25-ти януари, реших да си направя блог. Като малка обичах да си водя дневник, мисля, че е полезно за всеки да изразява чувствата си някъде.

Като за начало искам да споделя, че 2016г. не беше това, което очаквах, както и всичко, което ме заобикаля и ми се случва всеки ден. Понякога се питам, съдбата има ли план за мен? И си мисля- загубих още ден, още седмица, още месец, още ГОДИНА- съществувайки. Аз съм от типа хора, които мечтаят, искат приключения, вярват в любовта, в съдбата, в кармата...Но уви- разочарована съм от реалността! Ще започна с това, че имах цели за изминалата година, които не осъществих, за някои от тях не намерих достатъчно воля, а други отложих във времето. И така новото ми Аз- жената, която спортува, храни се здравословно, става в 7ч сутринта с желание и мотивация да отиде на работа, спестява пари за бъдещите си цели и мечти, записва курсове, за нещата, които я интересуват, забавлява се, жената, която има самочувствие и смени гардероба си, тази, която не позволява вече мъжете да я нараняват. ТЯ НЕ СЕ ПОЯВИ. Не успях! И реалността беше отвратителна. Може би отвратителна е доста силна дума, но нали живеем ЕДИН ЖИВОТ, всичко около мен го повтарят, понякога го казват като оправдание за грешките си, но са прави, живота е един и е кратък и това клише и тази истина ме кара да се чувствам зле, защото не успях да бъда тази, която искам, не намерих воля, не вложих достатъчно желание и поредната година се изниза- а аз .....   аз....... СЪМ ИЗГУБЕНА. Знам, че вината е в мен, можех да съм по-добра, да не отлагам във времето нещо толкова важно. Не овладях живота си и посоката, в която исках да вървя! И знам, че адски много хора са като мен но това не ме оправдава. Когато човек иска промяна - трябва да вложи частичка от себе си, да се съсредоточи, да си направи план и да действа. Времето тъй или иначе минава, никога не съм се страхувала от провала, но това, което ме плаши наистина е, че дори няма да пробвам да се проваля. През новата година искам да спра да отлагам, защото, когато нещо се превърне в твой навик, ТО се превръща и в твой ПОРОК. А качествата и пороците ни - те създават днешния ден! А днешния ден е част от чудото наречено живот и не ми се иска да го погубвам.
Исках да споделя това, със себе си! А ако има някой, който се е познал в думите ми .... Нека започнем малко по малко, всеки ден, да работим, да даваме повече за собственото си бъдеще! Да запретнем ръкави и да спрем да отлагаме. Не знам дали ще постигна всичко, което искам и дали ако го направя това ще ме направи безумно щастлива. Но съм сигурна, че докато стоя пред телевизора, вероятността да променя нещо е ... всъщност няма такава.